Човешкият ум често несъзнателно сравнява. Гледаме колко далеч е стигнал другият, какво е постигнал, и после започваме да измерваме себе си на същата везна. Но тази везна никога не мери правилно. Защото сравнението често е тайна игра, с която егото се храни. Гласът зад сравнението ни шепне: „Ти не си достатъчен“ или „Трябва да бъдеш по-добър.“ Когато слушаме този глас, губим своя път и започваме да живеем в сянката на другите. А всъщност никой път не е същият като нашия. Да измерваш собствената си стойност според стъпките на другите е като да искаш звездите на небето да застанат в една и съща линия. Когато се сравняваш, забравяш защо правиш нещата, колко сърце си вложил и какъв труд си дал. Вниманието ти вече е навън, не вътре. А истинската стойност е вътре. Чувствата и усилията имат значение не на везната на сравнението, а в собствената си същност.
Но не всеки поглед е един и същ. Понякога гледаш друг и си казваш: „Аз никога няма да мога.“ Този поглед те изтощава. А друг път си казваш: „Щом той може, значи е възможно. И аз мога да опитам по своя начин.“ Това вече не е сравнение, а поглед през прозореца на вдъхновението. За да можеш да гледаш през този прозорец, трябва да работиш със собствения си ум. Без осъзнат ум лесно падаме в капана на сравнението. Само осъзнатият човек:
Познава себе си. Знае кой е и какви ценности носи. Осъзнава силите и способностите си. Вижда ясно както силните, така и слабите си страни. Чертае своя път. Следва собствената си светлина, а не сянката на другите.
Когато умът се избистри, сравнението си отива, а вдъхновението остава. Истинското сравнение е само със себе си – с това, което си бил вчера. Ако днес си една крачка по-просветлен, една въздишка по-осъзнат – значи си на пътя си. За да видиш истинската си стойност, трябва да спреш да се сравняваш. Но когато през прозореца на вдъхновението влезе светлина, пътят ти се озарява. Защото твоето пътуване не е в стъпките на другия, а в твоята собствена същност. И не забравяй: твоята светлина не прилича на ничия друга!
Айлин, по своя път